неделя, 18 октомври 2015 г.

Къща-музей на Енцо Ферари, Модена - част I

Пътуването ни до Модена имаше една основна цел - посещение на един специален музей. Един малко по-различен музей от тези, в които има картини, статуи, стари оръжия, древни накити и инструменти - къщата-музей на Енцо Ферари. Намираме адреса, който ни трябва, паркираме и се оглеждаме за входа на музея. Срещу нас виждаме само един жълт покрив на нещо, което ни прилича на спортна зала. Макар да бях гледал на сайта на Ферари как изглежда музеят, изобщо не си помислих, че може да е това. Затова преводачът ни в групата попита един италианец къде се намира нашата цел. Той ни погледна доста учудено, увери се, че търсим именно къщата-музей на Енцо Ферари и ни посочи с усмивка странната жълта шапка, която се намираше точно зад гърба ни. 
Държа да предупредя, че темата не е за  автоманиаци със слаби сърца, затова преди да разгледате снимките, моля консултирайте се със своя личен лекар.

Влизаме в стъклената фасада с жълтия покрив, за да си купим билети, и още преди да стигнем до касата ни посрещат някой модели, за да загатнат за изненадите, който се крият в основните зали...
Alfa Romero G1 от 1920 година с двигател  редови 6 цилиндров, с обем 6567 куб.см, мощност 65 конски сили и максимална скорост 120 км/ч.

De Dion Bouton от 1903 година,  с едноцилиндров двигател,  с обем 942 куб. см, с мощност 8 конски сили и максимална скорост 60 км/ч. Такъв е бил автомобилът на бащата на Енцо Ферари - Алфредо, който е бил един първите собственици в Модена на De Dion Bouton.


Симулатор за Formula 1.


Част от музея е къщата на господин Ферари, в която е била и работилницата на баща му, с която започваме нашия тур, след като сме си взели комбиниран билет за този музей и музея в Маранело.

Кабинетът на Енцо Ферари с негова восъчна фигура...

Преминаваме и към експонатите. Редуват се класическите и съвременни спортни автомобили на марката, наредени и перфектно излъскани. Изложени са и някои от двигателите им.

И така започва се ....
Ferrari 750 Monza oт  1954 г.  с двигател 3000 куб.см, 4 цилиндров, с мощност 260 конски сили и максимална скорост 264 км/ч.






Ferrari 125s  от 1947 година,  с двигател V12  - 1497 куб. см,  118 к.с. и максимална скорост  210км/ч.



Ferrari 500 F2 от 1951 година. Двигател 4 цилиндров,  1985 куб. см, мощност 165 к.с. С този автомобил Ферари са спечелили първите си две световни титли във Формула 1 през 1952 година и 1953 година, каран от Алберто Аскари и проектиран от инж. Лампреги.




Ferrari 575 GTC 2003 година, участник в състезанието Льо Ман. Двигател V12.






Ferrari 360 GTC 2004 - Двигател V8 , обем 3586 куб. см, мощност 450 к.с. Участник в клас Гранд Туризмо на 24 часа на Льо Ман.






Ferrari  Dino 206 GT 1967 година. Двигател V6, oбем 1986 куб. см, мощност 180 к.с., максимална скорост 235 км/ч. Посветен на сина на Енцо Ферари - Дино, починал през 1956г.



F1 165-85  1985 година, двигател V6, oбем 1496 куб. см, мощност 780 к.с.



Ferrari GTO evoluzione 1986 година. Двигател V8 , обем 2855 куб. см, мощност 650 к.с.




Ferrari F60 2009 година, двигател V8, обем 2398 куб. см, със система KERS. Болидът е на Фелипе Маса, а Кими Райконен го кара в състезанието в Белгия през 2009 година, което печели с него.



Толкова от къщата-музей на Енцо Ферари, пренасяме се към сградата със стъклена фасада и жълт покрив, за да видим какво се крие вътре... 


Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!

Няма коментари:

Публикуване на коментар