Пловдив е един от най-хубавите градове в България. Има дълга история и е носил различни имена през различните епохи. Известен е също и като "Града под тепетата". До Пловдив се стига бързо и удобно от София, много e приятен за разходка и определено има какво да видите там. Пловдив пази доста следи от времето, когато е бил част от Римската империя и е носил името Тримонциум. Градът има къщи с уникална архитектура, включително запазени и възстановени къщи от времето на Възраждането.
Обиколката ни е предимно по централните забележителности. Времето беше хубаво за разходка, но крайно неподходящо за снимки, особено в тази част на деня (ей, вече говоря за снимането почти като професионалистите, да можех и да снимам като тях нямаше да е зле...,).
На снимката виждаме част от Римския стадион. Голяма част от стадиона се намира под сградите, а тази част е на показ от миналата година. През годините изглежда фокусът е падал далеч от историята на града и в момента много от нея е заровена под основите. Но важното е, че вече се полагат усилия, където е възможно, да се покаже част от тази история и градът да се превърне в истинска туристическа дестинация.
Централната пешеходна улица е с добре поддържан външен вид и изключително приятна за разходка. Имате богат избор между кафенета, ресторанти и магазини, с две думи - пловдивската Шанз-Елизе.
Задължително обърнете внимание на архитектурата на града! В Пловдив са творили едни от най-видните архитекти, сред които Йосиф Шнитер.
Отправяме се към Стария град, като по пътя отново ни прави впечатление интересната комбинация между съвременна модерна архитектура, възрожденски елементи и класически панелни блокове.
По калдаръмените тесни улички в Стария град на Пловдив срещаме автентични възрожденски къщи, някои с повече от 200 годишна история. Тук и в Копривщица са запазени най-много възрожденски къщи, обикновено собственост на по-заможните фамилии. Похвално е, че се пазят и реставрират, за да могат гостите на града да се запознаят с облика, който градът някога е имал.
Тази тясна уличка ни води към Небет тепе.
Оттам се разкрива разкошна гледка към Пловдив...
Неслучайно е едно от любимото място на младите пловдивчани...
На една от уличките на Стария град срещаме симпатичен мъж, който беше поседнал на тротоара, а до него в безупречни редици бяха строени дървени самолетчета от различни модели и размери. Спираме да ги разгледаме, докато той усърдно дялкаше поредния модел. Талантливият "производител" на тези самолетчета беше много приятен и сладкодумен и с ентусиазъм ни показа моделите си, като демонстрира завидни познания и ни обясни какъв точно е всеки един от самолетите, какви двигатели имат повечето от тях, както и други от основните им характеристики. Разказа ни и на кои от самолетите е летял, сподели интересни случки от очевидно богатия му опит и ни показа снимка на огромната си колекция дървени самолетчета, до един направени собственоръчно от него - истински фен в най-добрия смисъл на думата.
А аз се оказах притежател на самолет Месершмит с двигател Даймлер Бенц, с мощност от 1475 конски сили, участник във Втората световна война, който е бил на въоръжение в нашите ВВС.
Отправяме се към Античният театър.
Паметник на Александър Георгиев Николов известен като Сашо Сладура. Бил е джазов музикант и свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където
става любимец на публиката, а прякора си получава заради веселия си и шеговит нрав (информация от мрежата).
Антчният театър на Пловдив е един от най-добре запазените в света. Наистина е вълнуващо да се докоснеш до нещо, създадено преди хиляди години. Разходката ни в Пловдив се превръща в едно пътуване във времето. Театърът е построен през втори век по времето на император Траян. Разположен е между хълм Джамбаз и Таксим тепе. Разкрит е при археологически разкопки през 1968-1979г. и в днешни дни е една от емблемите на града.
Не можах да устоя, когато видях, че в театъра няма никакви посетители. Веднага си взех билет и направих няколко обиколки вътре, за да го нащракам както и откъдето си искам, без да се налага да си пазя кадрите от разхождащи се посетители.
Във фотосесията взе участие и къщата на хълма, позната на зрителите на стария български сериал "Клиника на третия етаж".
В момента, в който през входа влезе голяма група японски (или китайски?) туристи, безгрижната ми фотосесия приключи, това беше сигнал, че трябва да излизам. Все пак, вече бях направил достатъчно снимки, а и не трябва да бъдем егоисти - трябва да оставим и чужденците да се докоснат до атмосферата на Стария Пловдив.
Изглед към един от най-значимите храмове в града - църквата "Света Богородица". Изиграла изключително важна роля в църковно-националната борба за независимост - докато във всички храмове било задължително службите да се водят на гръцки, на празника Рождество Христово на 25 декември.1859г. провдивските духовници отслужили за първи път литургия на български език.
