неделя, 19 януари 2020 г.

Шри Ланка - сафари.

Думата сафари на суахили е пътешествие. Често под "сафари" се разбира експедиция за лов на диви животни в резерват. В нашия случай сафарито има за цел наблюдение и заснемане на диви животни, ловът е забранен.
Действието се развива в национален парк Минерия, обявен за такъв през 1997 година. Първоначално, през 1938 година е обявен за светлище на дивата природа.
Ето, задава се и пригодената за офроуд машина, с която ще се придвижваме и наблюдаваме слонове, гепарди, маймуни и птици, каквито досега бяхме виждали само в зоологическа градина.

Навлизайки в джунглата, ни посреща първият обитател - този орел, който се опитваше да улови нещо или пък нещото ловеше него...



Първата ни много близка среща със слон е с този млад мъжки. Мъжките обикалят сами, а женските се придвижват на стада с останалата част от семейството. Ако след раждане новороденото слонче бъде изоставено от майка му, бива прибирано в приют за слонове, тъй като не може да оцелее само в природата, а другите семейства няма да го приемат. След като порасне, се изпраща в зоологически градини по света или се отглежда от местните, защото не могат да бъдат върнати в естествената им среда.



Джипът ни излиза от джунглата и на хоризонта, близо до голямо езеро, спираме и се наслаждаваме на красивия пейзаж и на голямо слонско семейство. Истинско удоволствие е да се набюдава как грациозно се движат тези животни. Цейлонският слон достига тегло до около 3000 кг, индийският слон достига тегло около 5000 кг, а най-големият и едър, достигащ тегло до 7000 кг, е африканският слон.


В стадото пред нас някои лягаха да спят. За дивите слонове са необходими около 2 часа сън,  като могат да спят и прави, но на 2-3 дни задължително лягат за сън.


Интересни видове птици отклоняват вниманието ни от слоновете...

В парка има около 160 вида птици, истински рай за орнитолозите.



Времето силно се заоблачава и предвещава дъжд. В тропически климатичен пояс сме и въпреки че сме извън дъждовния сезон, всеки ден се очертава да ни вали. Явно и шофьорът на джипа го забеляза и започна да ни придвижва по-бързо по маршрута, но щом се появи животно, всеки път спира и продължава едва след нашия сигнал. Изниква възможност да се доближим много до малко семейство и да погледаме от близо как похапват. Слоновете са растителоядни, на ден на слон са необходими около 225 кг храна и 160 литра вода.








Още диви обитатели на парка ...







Има и още няколко вида животни и птици, които видяхме в краткото ни сафари, но ги снимахме в движение и кадрите не са сполучливи. Не срещнахме елени, шриланска ленива мечка (застрашен от изчезване вид) и гепарди. Много исках да попаднем на гепард. Все пак, от 35 в парка поне един можеше да се появи и да ни позира за снимка, но нали трябва да имаме цел за снимане и при следващо посещение.



Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!

петък, 10 януари 2020 г.

Шри Ланка - презареждане

Донякъде мечтано, донякъде изненадващо и неочаквано се получи това приключение.
Шри Ланка- островна държава на почти 7000 км от България, намираща се под Индия и близо до екватора, какво по-добро място за презареждане на батериите, бягство от Европейското ежедневие, разтоварване на стреса и опознаване на един много различен и вълнуващ свят.  Население от 22 мил. души с различни култури, етноси, езици и религии  делят площ  от 66 хил.кв.км, почти половина от размерите на нашата България. Основното население от около 74% е синхали и около 18 % тамили. Основна религия е будизъм, разпорстранени са също индуизъм, ислям и християнство.
Действието на пътешествието се развива в края на ноември 2019 година. Предстои дълго пътуване. В София е около 10 градуса, групата ни е с якета и шалове, а трябва да се пренесем на остров в Индийския океан с тропически климат и температура от 30 градуса.
След дългия път до тропическия остров излизаме от сградата на летището и влизаме в парна баня. Това е усещането, което създават влагата и топлия въздух, в който се потапяме рязко. Сваляйки в движение якетата и шаловете, пренасяме багажа към автобуса, с който пътуването ни продължава и ще изминем близо 1000 км, няма как - "човек е човек, когато е на път!".



От летището направо се пренасяме при Златният будистки храм Полгахавела.
Храмът е различен от повечето будистки храмове на острова. Отвън има много фигурни и орнаменти с основен цвят злато. Вътре в храма снимането е забранено.




Тази статуя на Буда е в помещение до храма и снимките не са забраени. При снимането на Буда селфитата са забранени или ако друг ви снима трябва да внимавате да не сте пред него, т.е. забранено е да се снимате с гръб към Буда. 


По програма имаме още набелязани цели, но предвид вече над 24 те часа безсъние екскурзоводът ни се смилява над нас, качваме се в автобуса и отправяме към хотела ни. 
По пътя се впечатляваме от движението. Голяма част от пътя е двупосочен двулентов и по него се разминаваме на косъм с насрещно движещи се превозни средства - скутери, мотори, тук-тук, камиони и автобуси. Постоянно се чуват сигнали от клаксони, които понякога означават "Ще  изпреварвам", в друг случай "Пусни ме да мина", в друг "Минавай ти!". На места по пътя се разхождат крави или маймуни, често кучета се припичат съвсем близо до пътя или на самия път и за нас европейците движението изглежда пълен хаос. Но местните се движат в пълен синхрон по асфалта с останалите превозни средства от всякакъв вид, маневриват умело и невъзмутимо, хладнокръвни са в най-рисковете ситуации и няма следи от нерви и словестни нападки.

Достигаме хотела си в област Сигирия. Бунгалата са разположени в тиха и спокойна местност сред оризища и обработваеми земи, желанието за разходка с фотоапрат е голямо, но умората и жаждата за сън си казват тежката дума и ...

На следващия ден първата ни цел за изследване е средновековната столица на Шри Ланка - Полонарува. Древният кралски град е обявен за световно културно наследство на ЮНЕСКО, бил е добре укрепен в него можем да разгледаме много добре запазени храмове, манaстири и останки  от сгради.
Насочваме вниманието си към останки от сграда в която кралят е взимал важни решения. Заели местата си зад двата реда колони министрите нямат визуален контакг с краля (никой няма право да говори с краля, ако не го вижда). Когато някой иска думата, за да се изкаже той трябва да се изправи и застане между колоните пред трона.





Кралският дворец е разположен в центъра на комплекса, заобиколен от защитни съоръжения. Архитектите конструирали двореца с много дебели и високи стени, които освен прохлада осигурявали и защита при вражески нападения.

Оригинални запазени стълби на 2000г., част от двореца. Стъпването по тях и пипането им е забранено.


Спираме се и обръщаме внимание на интересна книга. Освен че е доста стара това е най-тежката книга в света с тегло 24 тона.

















Преместваме се пред храм Гал Вихара, където в скала са изсечени три огромни статуи на Буда - всяка в една от трите пози, в които Буда е изобразяван най-често. Има и четвърта по-малка статуя в пещера, която пропуснахме при това ни посещение. Храмът е сред най-значимите паметници, оцелели от древните кралства на Шри Ланка, а също и от най-посещаваните. Някои археолози смятат, че в в ранния си период фигурите са били позлатени.
Изправената статуя е с височина почти 7 метра и има различни теории дали е Буда и какво изразява.
Лежащият Буда изразяващ паринирвана е с дължина малко над 14 метра и е една от най-големите скулптури в югоизточна Азия.

Седящата стауя в поза лотус е висока 4,6 метра, изразява дхаяна мудра и има черти на влияние от Махаяна.

В тази част приключваме с историческите забележителности. Снимките на долу са в движение от автобуса.



Къщичката в дървото служи за подслон, ако попаднете на диви слонове, които могат да са агресивни към хората. Обикновено вечер минават през налесените места, нанясат поражения и местните препоръчват бързо да се намери укритие.

Извън туристическата програма посетихме местно училище. Беше интересно и уникално преживяване.


Очаквайте продължение...

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!