На 3-ти март 2016 си направих лека разходка до историческия кораб Радецки, който всъщност е австрийски пътнически параход. За кораба и какво го свързва с историята ни учим в училище. Но тези важни за националното ни самосъзнание факти заслужават да бъдат споменати. Капитанът на австрийския параход Дагоберт Енглендер е бил принуден от Христо Ботев и четата му да промени маршрута си от Румъния и да акостира на българския бряг край Козлодуй "…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България...", както пише Ботев в писменото обръщение-ултиматум, което връчва на капитана.
И така на 17 май 1876 г. корабът акостира на козлодуйския бряг...
Радецки е бил построен през 1851г. и използван до 1918г., а през 1924г. е бракуван и унищожен. Като се вижда от долната снимка, сегашният кораб е възстановен от дарения през 1964-1966г. Възстановяването на кораба е извършено в Русенска корабостроителница, като са ползвани стари чертежи
(информация)
Веригата на котвата.
Параходът днес е част от "Стоте национални туристически обекта" и музей.
Музейната експозиция за живота и делото на Ботев и съдбата на Ботевата чета се съхранява в салона първа класа на парахода "Радецки", като най-важната част е мастилницата и перодръжката на капитана, управлявал кораба в нощта в неговото завземане от четниците - единствените оригинални вещи, пренесени от истинския кораб...
Писмото, което Ботев пише до семейството си на борда на Радецки...
Списък с имената на четниците от Ботевата чета...
Когато си припомняме съдбоносните събития, свързани с "Радецки", трябва да знаем и за важната роля, изиграна от неговия капитан Дагоберт Енглендер, за когото се знае, че е симпатизирал на четниците. Благодарение на него до нас са достигнали важни материали и информация за превземането на парахода “Радецки” от Ботевата чета. Ето как Енглендер е видял случващото се около него:
"Самият Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим българския бряг, той ме повика да се уверя, че както параходната каса, така и товарът са непокътнати. След дебаркирането, наблюдавах една тържествена и трогателна гледка. Чу се мощният Ботев глас и всички паднаха на колене, целуваха родната земя. На възгласите за сбогом: "Да живее Франц Йосиф! Да живее капитанът!" аз отговорих тихо: " На добър час!" – и разклатих няколко пъти високо фуражката си." (от сайта на музея:
http://www.slovo.bg/radetzky/history/).
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
