Париж, Франция, юни 2014г.
Един възхитителен град, търговска и културна столица, в уникалната атмосфера на която се потапяме за няколко дни. Какво е важно да знаете за Париж преди да отпътувате за френската столица? Не е необходимо да знаете абсолютно нищо! А и колкото и информация да прочетете в пътеводителите и туристическите блогове, няма да е в състояние да ви подготви за това неповторимо изживяване! Ето все пак няколко интересни статистически факта: Париж е наистина огромен (по европейските стандарти) град, разделян от река Сена. Според официални данни населението е около 2,2 млн жители, но като прибавим околностите на града, населението достига до 12 милиона души. Символът на Париж е Айфеловата кула, която закономерно присъства на по-голямата част от снимките. Самата кула се извисява над сравнително ниско застроената централна част на столицата и се вижда прекрасно от почти всяка част на града. Висока е 324 метра и тежи 10 100 тона. Съоръжението е завършено през 1889 година и по план е трябвало да съществува само 20 години. Впоследствие се оказало, че може да върши прекрасна работа като радио антена, а в ден днешен е една от най-посещаваните и известни туристически атракции във Франция.
Преди да отида в Париж много хора ми казваха: "Какво толкова му харесват на този град, там няма нищо интересно, единствено една Айфелова кула и това е всичко." Други пък се задоволяваха единствено с неясното и многозначително "Париж си е Париж.." Ние решихме, че трябва да го посетим и сами да добием впечатление от този изглежда пълен с противоречия град, да се разходим из парижките улици и да усетим духа му, за да разберем какво именно означава изразът "Париж си е Париж...".
Оказа се, че Париж в никакъв случай не е само Айфеловата кула. Макар и емблема на града, тя в никакъв случай не би могла да запълни съдържанието на този шумен, космополитен и безкрайно очарователен град.
Освен кулата в Париж има и много други исторически и културни забележителности, които трябва задължително да бъдат посетени, поради това и са постоянно обградени от големи тълпи туристи от всевъзможни националности. Времето, с което разполагахме, не бе достатъчно да обходим всичко, което може да ни предложи този град, наложи се да спазваме стриктно предварително начертан план и въпреки това ни остана доста и за следващия път...
Първи ден в Париж
За да се потопим изцяло в парижката атмосфера нашата разходка през по-голямата част от времето е пешеходна, ползваме метро само в краен случай и влак в деня, в който сме определили за посещение на Версай. За протокола, Париж се оказа наистина огрооомен град, а отделните обекти в плана ни се намираха на доста голямо разстояние един от друг. Въпреки че имаме богат опит в дълги пешеходни разходки и бяхме снабдени с удобни обувки и силно желание да опознаем всеки ъгъл от града, оказа се доста по-трудно от очакваното. Или Париж е доста голямо предизвикателство, дори за опитни туристи като нас, или просто не бяхме във форма!
Началото започва от базиликата Сакрe Кьор (в превод "Свято сърце"), висока 83 метра, започната през 1875 година и строена цели 39 години.
След като се насладихме на прекрасната гледка към града от терасата на базиликата, продължаваме по тесните парижки улички с блокчета с интересна архитектура, а навсякъде покрай тротоарите са паркирани множество мотоциклети и велосипеди - много популярно средство за придвижване в центъра на Париж.
В столицата на модата дори спирките на метрото са стилни...
Зад всеки ъгъл срещаш подобни уютни китни ресторантчета.
Църквата "Св. Евстахий" в готически стил, до която се намират Форумът и градината на Халите. Църквата в сегашния си вид е започната през 1532г и е строена повече от век.
Тази сграда (доколкото разбрах от пътеводителя, който ни служеше за ориентир) е била търговска борса за зърно на някогашния пазар.
Фонтанът на невинните, построен през 1549 година в чест на крал Анри II.
Национален центъра за модерни изкуства "Жорж Помпиду". Създаден е по идея на френския президент Жорж Помпиду в стремежа му да създаде оригинална културна институция, посветена на модерното и съвременно изкуство.
Площадът пред центъра "Помпиду".
Eзерце до Центъра "Помпиду", естествено повлияно от модерното изкуство.
Поздрав от великия Салвадор Дали, оставил трайна следа в парижкия културен живот.
Много хора се предвижваха с велосипеди и съотвено нямаше улица без обозначена вело алея.
Още от парижките улици...
Площад Бастий. На това място се е намирал затворът Бастилията. Сега на площада се намира Юлската колона, а сградата, която се вижда вдясно от нея, е националната опера Бастий.
Макар и да не са истинска забележителност, парижките бензиностанции също правят впечатление...
Малките цветни улички ни отвеждат до река Сена и островите Сите и Сен Луи, където първоначално се заселват келтски племена и от където по-късно с участието на римляните се поставя началото на този град.
На остров Сите се намира и прочутата катедрала "Парижката св. Богородица".
Консиержери, който се намира на остров Сите, близо до катедралата "Нотр Дам". В миналото е било крепост, впоследствие замък и затвор. По време на Френската революция тук затворниците са очаквали изпълнението на присъдата си - да бъдат отведени на площад Конкорд и обезглавени чрез гилотина. Именно от тук са поели по последния си път Мария-Антоанета и Робеспиер. Днес Консиержери е музей, където се пази острие на гилотина.
Влюбените, които посещават Париж, обичат да заключват любовта си с катинар и да хвърлят ключа в река Сена. Ето един от мостовете, завладян от манията на любовните катинари.
В посока към остров Сите се открива гледка към моста "Пон Ньоф", което в превод означава "Новият мост", а в действителност е най-старият мост в града. Завършен е през 1607 година, а видът му е запазен непроменен и до сега.
Продължавайки разходката си, се озоваваме в двора на Лувъра. Един от най-големите музей в света, на който ще отделим специален ден, за да разгледаме съкровищата, които се пазят в него.
Паркът "Тюйлери" се намира между Лувъра и площад Конкорд. А това е Arc de Trionphe du Carruousel - триумфална арка, върху която има паметник на Наполеон. Нарича се "Вратата към Тюйлери", тъй като е служила като врата към двореца Тюйлери преди да бъде разрушен.
Обръщаме се назад за още една снимка на Лувъра...
Прекосявайки парка Тюйлери, създаден през 1564 година от италианската кралица Катерина Медичи, съпруга на крал Анри II, достигаме площад Конкорд, в центъра на който се издига обелиск на Рамзес ІІ от Луксор, подарък за френския крал Луи Филип от вицекраля на Египет.
Два изключително красиви фонтана, посветени на министерствата на речния и морския транспорт, красят площада...
На моста пред Дома на Инвалидите (има се предвид ветераните от войните) срещаме друга група туристи, решили да разгледат града с велосипеди. Доста добра идея...
Пред нас се разкрива гледка към Желязната кула, следващата спирка от днешната програма...
Пътят ни минава покрай един от многото добре озеленени паркове. И въпреки това според официалните данни, Париж е с най-малко зелени площи на глава от населението в сравнение с останалите европейски столици.
Най-сетне кулата се извисява над нас в пълния си блясък и трябва да си признаем - изглежда наистина внушително!
Правим няколко обиколки около нея, за да я разгледаме и нямаме грам колебание, отдавна е решено - качваме се до най-високата площадка на 280 метра.
Издигаме се нагоре и с всяка минута пред нас се разрива спираща дъха гледка... В тесния асансьор се разнасят възклицания на различни езици с едно единствено значение: "Уаау!!!"
Toва, което се издига над останалите сгради, е Монпарнаската кула. Задължителна част от програмата ни е посещение на панорамния й покрив.
От тази височина ни се разкрива целият град.
Под нас виждаме Марсово поле.
Река Сена, на северния бряг на която можете да разпознаете обелиска на площад Конкорд. Голямата сграда със стъкления покрив е Гран Пале или Големият дворец. Гран пале е построен за световно изложение през 1900 година, днес е музей и включва национални галерии и дворец на откритията.
Домът на инвалидите на преден план, а ако се вгледате внимателно в снимката, можете да откриете кулите на Катедралата "Парижката Света Богородица".
На този остров в средата на река Сена се намира една от статуите на свободата - копие на оригиналната статуя, подарък от Франция за Съединените щати.
Изглед към Дефанс - модерния квартал на Париж с високите сгради. В близък план се откроява замъкът Де Шайо, построен за Световното изложение през 1937 година, а пред него - градините Трокадеро. В замъка Де Шайо е била и първата централа на ООН.
Отново река Сена, а на хълма вдясно виждаме базиликата Сакрe Кьор, която посетихме по-рано през деня.
От по-ниското, достъпно за туристи, ниво на кулата, се изкушихме да направим по още една снимка към Марсово Поле, което е било част от военното училище и е служело за провеждане на военни маневри.
Замъкът Де Шайо и парка Трокадеро от по-ниското ниво.
След като се стъмни, на всеки кръгъл час, кулата се осветява с различни мигащи светлини за около 5 минути. Ето как изглежда тя в един такъв момент...
Ден втори в Париж
След традиционна френска закуска с кроасан и кафе се отправяме към Триумфалната арка.
Тя е построена в памет на сражавалите се за Франция по време на Френската революция и на Наполеоновите воини. Арката е завършена през 1836 година. Разбира се, че се качваме, за да се насладим на гледката от върха й...
След като сме преодолели голям брой стъпала към върха на Арката, сме наградени за усилията си с приятна гледка от 49 метра височина.
Ето го и прочутият булевард "Шанс-Елизе, широк 70 метра и дълъг около 2 км, който достига до площад Конкорд.
Естествено няма как да не влязат в полезрението и обективите ни Монпарнаската и Айфеловата кули.
Погледът ни се плъзга по Авеню на Великата армия в посоката на небостъргачите към модернистичната Арка на Дефанс.
Под Триумфалната арка през 1921 година е погребан неизвестен френски войник, огънят гори в памет на загиналите незнайни воини през двете световни войни. На плочата е изписано "тук почива френски войник, загинал за отечеството си, 1914-1918 година".
Пътят ни продължава по тесните улички на града в търсене на влака RER, с който трябва да стигнем до Версай, и пред погледите ни между сградите отново изниква старата желязна кула...
Минаваме и покрай копие на огъня на Статуята на свободата на едно от парижките кърстовища.
Изглежда сме улучили правилния влак и ето ни вече във Версай, а пред двореца ни посреща самият Луи XIV - Кралят Слънце и огромни тълпи туристи.
Кралят Слънце никак не е обичал Париж и не желаел да остава в Лувъра. Затова и е поръчал изграждането на двореца във Версай, от където е управлявал.
Както и очаквахме, вътре в двореца имаше твърде много туристи, трудно се дишаше и още по-трудно беше да се насладим пълноценно на изящните помещения.
Ето няколко снимки от малкото места, до които туристите нямат достъп...
Дворецът е огромен, с разкошни градини, в които не пропуснахме да се разходим.
Докато се разхождах през великолепните зелени градини, се опитвах да си представя какво е да си Луи XIV :-)
След като приключихме Версайското пътешествие, RER-ът, удобно свързан с маршрута на метрото, ни изведе в Латинския квартал - университетският център на града, но също и кварталът с най-голямо разнообразие от заведения за хранене.
Тук на всяка крачка срещаш хубави ресторантчета, които предлагат традиционни местни специалитети.
Няма как, щом сме във Франция, трябва да ги опитаме ...:-)
След традиционната френска вечеря с лучена супа, охльови и фондю, пътят ни към хотела отново минава порай катедралата и използваме възможността за да я щракнем на смрачаване.
Катедралата "Парижката Света Богородица" е строена между 1163-1345 година като една от първите готически катедрали. Построена е върху основите на древен римски храм. Освен коронясването на Наполеон І като император, в катедралата е извършено и опелото на генерал Дьо Гол пред 1970 година.
Трети ден в Париж
Този ден е определен за посещение на Лувъра, но за да стигнем до него избираме маршрут, който минава покрай други парижки забележителности.
Църквата Мадлен ("Мадлената") или по точно "Света Мария Магдалена".
Отлоняваме се и към красивата опера "Пале Гарние".
Ето ни вече в двора на огромния музей.
Подреждаме се на опашката, а полoжението не изглежда обнадеждаващо...
Изисква се наистина голямо търпение, за да влезеш в Лувъра, но то бива възнаградено, тъй като вече наближаваме входа, а надеждите ни, че ще влезем вътре, отново се съживяват.
След обикаляне из дългите коридори и безкрайни зали с произведения на изкуството, стигаме до най-търсената зала в музея, в която се пази легендарната Мона Лиза на Леонардо де Винчи. Зад дебелото стъкло Джокондата се усмихва спокойно за снимка на безбройните туристите, които се тълпят, за да дърнат загадъчната й усмивка...
След 4 часово обикалане на Лувъра, което е наистина изключително изморително, се пренасяме за релакс на сянка под големите дървета в Люксембургските градини.
В Люксембургския дворец се помещава Сенатът на Франция. Паркът е създаден през 1612 година по заръка на кралица Мария Медичи от италианската фамилия Медичи.
Ето ни и на Монпарнаската кула привечер. Кулата е завършена през 1973 година и предизвиква твърде противоречиви реакции заради визията си, която се различава драстично от традиционния облик на града. Градският съвет дори налага забрана за строеж на небостъргачи в Париж. Макар и поставена на второ място в класацията за най-грозните сгради в света, кулата носи нелоши приходи на града от многобройните туристи, които се стичат да се насладят на гледката от 56-ия етаж.
Купуваме си билети и ние за покрива и мощни асансьори буквално ни изстрелват нагоре. След броени минути се озоваваме на 200 метра височина и гледките, които се отркиват пред нас, са меко казано невероятни! Искаше ни се да заснемем няколко вечерни пейзажа, но се качихме твърде рано за местните стандарти - в Париж се стъмва доста късно, към 23:00 в тази част от годината и поради това не дочакахме да видим осветен града и Айфеловата кула от тази позиция.
Пътят към хотела ни минава през Марсово поле, където парижани са се събрали на традиционен вечерен пикник.
Закуска в артистичния квартал Монмартър на площад Тертр, където са творили Клод Моне, Пиер Реноар Пабло Пикасо и др. Тук и в ден днешен се пази традицията да се събират художници и да творят, а туристите получават своя шанс да се изберат между оригинален портрет или карикатура.
Насочили сме се към Катедралата "Парижката Света Богородица", за да разгледаме града и от нейните кули. Пътят ни минава покрай тази интересна сграда (Hotel de Ville), в която се помещава Кметството.
Ето ни вече на кулите на "Парижката Света Богородица", след час чакане на опашката вече сме при причудливите водоливниците, украсяващи сградата.
През тези дни се сблъсквахме на много места с подобни гледки, изглежда французите сериозно се замисят за природата си. Похвална практика, която считам, че трябва да се следва от всички останали европейски (а и не само) държави.
Сорбоната - едно от най-старите и престижни учебни заведения в света с 17 факултета, 23 000 студента и 1300 преподаватели. Представлява комплекс с множество лаборатории, библиотеки и църква, където е погребан кардинал Ришельо.
Пантеонът е изграден в периода между 1758 година и 1789 година и в него са погребани редица влиятелни французи. Сега куполът му е опакован, изглежда го реставрират и няма как да видим сградата в пълния й блясък.
До този момент Дома на ивалидите бяхме виждали само от високо. Когато минаваме сега, е късно и вече е затворен за посещение, но това не ни пречи да го обиколим отвън.
Домът на инвалидите е основан от Луи XIV през1670 година като болница и приют за войници, а за кралското семейство Луи е поръчал да се направи този параклис със златен купол.
Днес част от Дома на инвалидите се ползва като музей. Тук е погребан Наполеон.
До моста пред Дома на Инвалидите е пълно с групи, чакащи за обиколка с корабче по Сена.
Денят е към края си, а животът в града не спира да кипи.. Ние се отправяме на вечерна разходка покрай Сена.
Стигаме до полощад Конкорд. Планът ни беше да направим и някоя друга нощна снимка на Лувъра, но вече е 00:30, не са ни останали нито време, нито сили. Поемаме по прочутия Шанз-Елизе, за да търсим спирка метро и да се прибираме в хотела.
Този ден беше предвиден за кратка разходка до известното кабаре Мулен Руж, обиколка на кварални улички и паркове и след това по пътя към летището за прибиране вкъщи...
Прибираме се в България, обогатени с много емоции и със спомена за този невероятен град....
