Макар и доста след блога за Палермо, се връщаме отново към Сицилия, за която има още много какво да се каже и естествено, да се покаже. Дестинацията днес е Ериче - очарователно планинско градче, където разходката е истинско удоволствие за туриста.
Пътят към Ериче не е никак скучен, радваме се на уникални сицилиански пейзажи.
В Ериче влизаме през Порта Трапани, главната порта на града през XIV век, построена от норманите. След няколко минути се озоваваме пред църквата Киеза Матриче (Chiesa Matrice), също от XIV век, известна и като "Санта Мария дела Асунта". Камбанарията към нея е по-стара от църквата, построена е около 1315г. от аргонците, за да служи като наблюдателна кула.
Ето че е време да се впуснем по тесните улички на града...
В една от уличките минаваме под малко балконче, от което Джузепе Гарибалди през 1862 г. произнася реч към народа на Ериче с благодарност за приноса в борбата за обединението на Италия.
В тесните и симпатични улички са закътани уютни ресторантчета.
Някой от местните са се скрили на сянка за следобедна дрямка.
Минаваме покрай Chiesa di San Giuliano и се насочваме към Джардино дел Балио (Giardino del Balio), градската градина.
Стигаме до градината, откъдето отново се разкрива гледка към Chiesa di San Giuliano.
От градината се наслаждаваме на разкошни гледки. Виждаме много лозови масиви, в района се отглеждат едни от най-хубавите сортове грозде и маслини.
Солниците и пристанището на Трапани.
Кулите дел Балио (
Torri del Balio).
Кастело ди Венере (Castello di Venere). Замък от XII век, построен върху останките на някогашния храм на Венера.
Местим се от другата страна на кулите Балио да проверим дали тя няма да ни предложи някой интересен пейзаж. Оказа се, че оттам се разкриват изумителни гледки и естествено, започва щракане с фотоапаратите....
Под нас се намира и норманската кула Кастело Пеполи или Torretta Pepoli, която придава на пейзажа приказна визия. Построена е около 1870г. по поръчка на граф Агостино Пеполи (1848г.-1911г.), италиански учен и меценат, с идеята да му служи като убежище за медитации. Сега кулата е частна собственост.
С огромно нежелание се откъсваме от невероятната гледка над кулата Пеполи и продължаваме разходката из тесните средновековни улички на Ериче.
Миниатюрни ръчно направени сувенири.
Не успяхме да обходим всички улички на градчето. Вече бяхме изморени и имахме нужда от почивка, а какво по-хубаво място за почивка и презареждане от безспорно най-забележителното място в Ериче - легендарната сладкарница на Мария Граматико.
В пътеводителя ни пише, че тук са най-вкусните сладкиши в Италия и ние сме решени да проверим дали това е истина.
Тази сладкарница и нейната собственичката си имат своята история. Разказва се, че когато била на 11 години Мария и нейната сестра били изпратени в приюта за сираци към метоха "Сан Карло", където усвояват от монахините тънкостите в сладкарството. Когато става на 22 години, Мария напуска метоха и прави своя сладкарница, която придобива огромна популярност. В днешни дни това се е превърнало в задължителна част от програмата на посетителите на Ериче, които не пропускат да опитат от страхотните сицилиански сладкиши. Казват, че често самата Мрия Граматико идва да приготвя сладкишите.
Няма да крием, че опитахме по няколко вида от сладките и няколко пъти се наредихме на опашката. Все пак, не се знае кога пак ще успеем да дойдем. Това беше изключително вкусен завършек на времето ни в Ериче и доволни продължаваме....
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
