Разходка в Пирин!
Разходка, защото нямахме ясна идея накъде ще ходим. Не сме минавали по този маршрут, не знаехме колко време ни е нужно за стигане до крайната цел и това си беше по скоро разузнаване. Искаше ни се да се разходим до заслона на Кончето. Но не си разпределихме правилно времето и силите, вървяхме бавно и правихме дълги почивки.
И така, oставяме колата на паркинга Бъндеришка поляна и започва началото на дългото ходене. Намираме пътеката покрай хижа Бъндерица, която започва с лек наклон на горе и красива гора. Приятно начало.
Продължавайки нагоре, гората постепенно изчезва и преминаваме в зоната на клека.
И ето го и него, най-високият връх в планината - Вихрен, който се разкрива величествено пред погледа ни.
Достигаме хубава полянка с приятна пътечка, която се преминава лесно на един дъх, а това би трябвало да е местността Малкият казан, а над него върховете Вихрен (в ляво, 2914 м) и Кутело (в дясно, 2908 м).
След полянката обаче ни очаква леко изкачване, което води към заслон Казана и големия Kазан.
Спирайки за поредната почивка, хвърляме един поглед по пътя, от който идваме. Гледката е невероятна, обгърнати сме от тишина, спокойствие и чист въздух, а туристи срещаме рядко.
Изкачили сме се към Големия Казан и виждаме мраморния връх Вихрен със снега под него, който се задържа целогодишно и може би в момента е с дебелина много над 10 метра.
Ето ни вече пред заслон Казана. Местноста е интересна и красива, усеща се на напълно духът на планината, с други думи - неповторимо усещане. Снимките на заслона може би са малко в повече, но пък много ми хареса как се вписва перфектно в цялата местност и го нащраках от почти всички възможни ъгли.
Местността е толкова красива, че дори и автоматичната панорама от фотоапрата изглежда добре...
Продължавайки бааавно по пътеката, забелязваме някой от местните обитатели на планината. Диви кози, които се спускаха със съвършен баланс по огромната стръмна пряспа.
Тук сме пресекли едно малко по-тясно и стръмно място, не е много трудно за преминаване, но никак не и лесно, ако не си дива коза. Пътеката е тясна, намира се на високо и трябва да се преминава с повишено внимание.
Ето как изглежда малкото заслонче, погледнато отвисоко...
Обръщаме поглед към връх Тодорка - страхотна гледка! Другите върхове зад Тодорка обаче не ги познавам...
Преминаваме седловината Премката.Oт тук маршрутът се разделя към връх Вихрен или към Кончето през връх Кутело. Има и указателна табелка, според която през Кутело и Кончето маршрутът продължава към хижа "Яворов".
Изкачваме се по Кутело и се наслаждаваме на величествената гледка към Вихрен. Долната панорама е сглобена от десет кадъра.
Продължаваме още малко по връх Кутело.
Кутело, също като Вихрен, е мраморен. Изкачването не е лесно и трябва да се внимава. Има стръмни сколонове, няма пътека, трябва да се гледа къде се стъпва и да се избират стабилни камъни. Има и доста търкалящи се камъни, някои бутнати от нас, други от останалите туристи, така че е важно едновременно да се гледа както долу в краката, така и какво се случва на върха над нас. До самия връх ни делят може би 10 или 15 мин, тоест почти е покорен. Спираме отново за почивка и тук идва решението да тръгваме по обратния път. До заслона Кончето по думите на слизащи планинари има още доста път, а ние сме закъснели значително с времето и се налага да се връщаме.
Отново сме в гората привечер, наближавайки хижа Бъндерица.
Така премина разузнавателната ни разходка в Пирин. Вече познаваме една част от маршрута - хижа Бъндерица - заслон Кончето, знаем колко е тежък и за колко време се изминава (а вече знаем, че определено трябва да поработим и върху физическата си подготовка :-) ).
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
