Черни връх

Една близка до града дестинация за разтоварване. Черни връх е най-високата точка на планината Витоша, висок е 2290м. Маршрутът до върха не е тежък (естествено зависи от къде тръгвате, може да си изберете и по-далечни отправни точки) . Най-бързо се стига от хижа Алеко и хижа Кумата. Ние избрахме пътя от х. Кумата.

Малко след Кумата пътеките ни отвеждат в местността Конярника, където стои изоставена постройка и стълбовете от отдавна неизползван лифт.

Тук  минаваме по пътеката  покрай лифта - едно леко изкачване от 20-30 минути в зависимост от физическата форма.

Изкачването нагоре открива пред нас и страхотна гледка - пред погледите ни се разкриват Софийското поле и Стара планина.

Този маршрут не е толкова натоварен, колкото този от х. Алеко - може би защото е малко по-дълъг.

Забелязваме и телевизионната кула на Копитото, която от тази ни позиция изглежда доста ниско.

След изкачването на наклона покрай лифта, следва една лека и приятна за ходене пътека, минаваща покрай заслон Седлото и стигаща до върха, който се вижда в ляво на долната снимка.

Минаваме покрай заслон Седлото. Повече снимки ще има на спускане, тъй като в момента около него групичка туристи си бяха направили пикник :-)

 Малко преди върха отново ни очаква леко изкачване.

На няколко места срещам тези табели и се зачудих каква е тази зона. Поразгледах някои карти - оказа се, че зад тези табели има блато.

Изкачваме се покрай хижата на върха, правим някоя друга снимка наоколо и се наслаждаваме на хубавата гледка, брулени от силния вятър (при средногодишна скорост на вятъра от 9,3 m/s Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след връх Мургаш (10,3 m/s) - по информация от нета) и поемаме по обратния път.

Бялата топка на връх Голям Резен - 2277м., която доукрасява пейзажа, е леко разглобена. Съоръжението се използва за контрол на въздушното движение. Надявам се да го върнат пак в предишният и вид, харесваше ми как тази голяма топка се вписва в пейзажа.

А за кулата и сградите от долната снимка се твърди, че е бивше военно поделение ...

Около хижата се бяха насъбрали доста хора ...

Ето и снимките от заслон Седлото на връщане, когато нямаше хора около него и можеше спокойно да се снима.

Интересна каменна къщурка на хубаво място с хубава гледка :-)

Отново ползваме стълбовете от изоставения лифт за ориентир и се спускаме покрай тях. Помня че първия път, когато минавах по този маршрут преди около 7 години, имаше въжета и тук там  висяха някакви седалчици...

Наслаждаваме се на гледката на поляните с лилави цветчета...

Достигаме изходната си пешеходна позиция и се спускам към домовете си леко, но приятно изморени.

Това беше всичко от леката ни неделна разходка до Черни връх.

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!