Едно градче, разположено в Средна гора на около 100 км от София, което ни връща много назад в годините с калдаръмените си улички и възрожденските къщи. Копривщица заема значима част от историята ни, усещането за което е запазено много добре и днес. Това е и причината през 1952г. да бъде обявен за единствения град-музей в страната, а от 1971г. е архитектурен и исторически резерват.
Обичам да се разхождам в Копривщица, но този път реших да е в делничен ден с надеждата да има по-малко туристи (много добър избор за посещение - заведенията и музеите работят, а уличките са почти празни).
И така, разходката ми започва от центъра на града. Ще посетя забележителностите, след като се сдобия с билет. Билетът не е никак скъп и включва 6 къщи-музеи. Едната бе затворена за ремонт, така че ще разгледам 5.
В центъра на площада (днес площад "20-ти април'') през 1926-28г. е издигнат паметник-костница на априлци в памет на загиналите в Априлското въстание от 1876г.
Градът е малък и е трудно да се изгубиш. На места има табелки, с които да е ориентираме, но дори да няма, местните са много отзивчиви и подробно и с удоволствие ни упътваха. Разказаха ни шегата, че копривщенци не смеят да пият, тъй като ако се напият, може да изпуснат лятото, което при тях е три дни. А пък Захари Стоянов описва в записките си, че зимата там е девет месеца в годината. В днешни дни климатът доста се е изменил и вече лятото за копривщенци е по-дълго.
По пътя към къщата-музей на Димчо Дебелянов минаваме и покрай къщата на Рашко Стойчев - участник в Априлското въстание. Именно в неговата къща на събрание на Революционния комитет е взето решението да се обяви въстание.
Ето ни в двора на родната къща на поета Димчо Дебелянов (1887-1916г.), загинал за България в Първата световна война. Къщата е построена през 1830г., а през 1958г. е обявена за музей. Освен красивата синя къща в двора има и скулптура на майката на поета, която седи в очакване нейният син да се завърне от фронта. Експозицията в къщата е свързана с етапите от живота и творчеството на поета.
От Дебеляновата къща маршрутът ми минава през църквата "Успение Богородично", в чиито двор са гробовете на Димчо Дебелянов и Тодор Каблешков.
Гробът на Димчо Дебелянов.
Първоначалната постройка на църквата е била опожарена от турците през 1804-1810г. През 1817 година със дарителски средства от копривщенци църквата е построена наново, а предание гласи, че сградата е свършена за 11 дни след разрешението на турския аянин.
През 1876г. църковната камбанария дава началото на Априлското въстание. Камбанарията, която виждаме в момента, е построена по-късно през 1896г с дарения на хаджи Ненчо Палавеев.
Продължаваме по възрожденските улици на града и се разминаваме с няколко групи чуждестранни туристи, които се запознават с историята ни.
Стигаме до следващата къща-музей, а именно дома на Тодор Каблешков, който се намира на едноименната улица. Къщата, с типичната за времето си архитектура, е построена през 1845г. от копривщенски майстор.
Тодор Каблешков е председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20 април 1876г. обявява началото на Априлското въстание, автор на кървавото писмо. Под негово командване е превзет конакът, над който се развява българското знаме.
Каменният мост "Първата пушка". Тук е мястото, където на 20 април 1876 г. гръмва първата българска пушка във въстанието срещу поробителите. С кръвта на убито турско заптие Тодор Каблешков пише кървавото писмо, което разпраща до останалите комитети в България, призовавайки ги за всеобщо въстание.
Лютовата къща е построена през 1854г. от пловдивски майстори. Къщата с изящна архитектура и стенописи показва, че е притежавана от богата фамилия. Собственикът Петко Лютов е бил заможен копривщенски търговец.
Няма как да не попадне в обсега ни на внимание и красивата сграда на първото класно училище.
Преминаваме моста над река Тополница в посока към къщата на Георги Бенковски.
Къща-музей "Георги Бенковски". Дървената еснафска къща е построена през 1831г. и е роден дом на революционера и организатор на Априлското въстание. Името Георги Бенковски е псевдоним, зад който се е криел от турските власти Гаврил Хлътев.
В близост до дома на революционера Бенковски се намира и голям негов паметник.
Паметникът е висок 11 метра, а надписът в основата му е от одата "Бенковски" от "Епопея на забравените" на Иван Вазов.
Средно училище "Любен Каравелов"
Ето ме и в последната къща, за която е валиден билетът ми. Ще пропусна Ослековата къща, която е затворена в този ден. Намирам се в двор между три постройки. Най-старата ("Зимната къща") е от 1810 година, в нея са се родили двамата братя Любен и Петко Каравелови. И двамата имат принос в историята ни. Любен Каравелов е журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов - министър председател и министър на финансите.
Един от експонатите в жълтата къща ("Лятната къща") е печатната машина, на която освен революционни вестници, издавани от Каравелов, Ботев и Левски, след Освобождението е отпечатана и първата българска конституция - Търновската.
Дървото до паметника е круша, посадена от Любен Каравелов през 1854 година.
Ето така в този хубав пролетен ден се разходих в град Копривщица - град, който ни връща назад в миналото, пази паметта за важни исторически събития и личности, повод за национална гордост. Град, чиято неповторима възрожденска атмосфера ни кара да сме малко повече българи. Мога само да се радвам, че е така запазен и днес и да се надявам да остане в този си вид още много векове.
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
