яз. Жребчево

Язовир Жребчево.

Средата на август.

Целта е хващане на тен, хващане на риба, хващане на някой друг кадър на потопената църква "Св. Иван Рилски" (информацията за името на църквата е от Google, ние си я наричаме "потопената църква") и релаксиране.

Около месец преди пътуването гледах снимки на църквата, на които беше потопена до половината от водата на язовира, надявах се и сега да е така.

Две години по-рано  отново  бях ходил там с подобна цел и ето как изглеждаха нещата...

Малко след пристигането ни на стратегическото място с много риба, която само чакаше да бъде уловена, времето реши, че слънцето е твърде скучно и ни спретна лека буря.

Имах и планове да се пробвам да снимам църквата по залез, но слънцето залезе на фона на гръмотевици и силен дъжд...

Имах и планове да поснимам звездите през нощта, но те също решиха да ме бойкотират и се скриха зад плътни облаци. 

И така, след многократни леки и не чак толкова превалявания, най-накрая дойде утрото и се насочих към църквата с надеждата, че поне един от плановете ми не е безвъзвратно пропаднал.

Оказа се, че въпреки упоритите дъждове предходните дни, църквата отново не е потопена, както си представях. Това обаче не ми попречи да я обикалям и снимам от всякакъв ракурс от сушата. 

Ето  и някой от снимките ...

Времето нямаше изгледи да се оправи и програмата беше променена - без тен и без риба, без звезди и залез се връщаме към домовете си.

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!

Вихрен

Връх Вихрен e висок 2 917 метра. Втори по височина в България и на трето място на Балканския полуостров след върховете Мусала и Олимп. За изкачването на връх Вихрен можете да избирате между няколко маршрута, от които на мен е познат само този, наречен "Царска пътека", а между другите има и варианти, подходящи за алпинисти. Без да познавам останалите маршрути, мога спокойно да каже, че и този е добро предизвикателство за един градски пешеходец и отлична тренировка на волята и тялото.

Стигаме до хижа Вихрен, поглеждаме на горе към върха, а времето изглежда обещаващо.

Съветваме се с табелите, които сочат посоката на всяка пътека и поемаме към нашата цел.

След около 30 минути по моя преценка катерене хижа Вихрен вече изглежда доста по-мъничка.

Минаваме покрай поточе, което изглежда подходящо за почивка. Спираме за глътка въздух.

Върхът вече е обгърнат от облаците...

Пътеката ни подарява прекрасна гледка към Голямото Влахино езеро, което се намира на         2 032 метра,  и  към връх Гредаро, висок 2 605 метра.

Тази указателна табелка за посоката и времето към върха трябва да я сменят или поне да добавят, че указаните 40 минути до върха са постижими само за напреднали планинари :-)

Върхът продължава да е скрит сред облаци и ние след малко също ще се скрием там.

Денят беше събота и трафикът - натоварен, но в сравнение с посещаемостта на Рилските езера си е направо пусто.

В района трябва да има еделвайс, но ние не видяхме нито един. За сметка на това срещнахме друг вид не по-малко красиви цветя.

Видимостта ни беше ограничена и се питахме дали няма да подминем върха...

Ето я заветната цел!

След кратък престой облаците се разкъсаха и успяхме да погледнем надолу, а пред очите ни се разкри ето тази гледка...

Снимка в посока Кутело и започваме спускането по обратния път, което никак не е по-лесно от изкачването.

Гледка към връх Тодорка, висок 2 746 метра.

 Спираме за почивка при тази скала и чакаме да се покаже отново Влахино езеро

Хоп! Ето го и него...

Слизайки надолу, на няколко пъти се обръщаме, за да се насладим на гледката към върха, на който бяхме преди малко.

По пътя надолу, отново спираме покрай това поточе, а след това предизвикателство, то наистина изглеждаше неустоимо... Бях пресъхнал и не издържах - напълних си бутилката със свежо Пиринско...

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!

яз. Пчелина през лятото

Не измина много време откакто бяхме на това вече познато място, но трябваше да се разходим отново, за да се насладим на красивата гледka за няколко часа през лятото и да направим някоя друга снимка на различна светлина.

Ето как изглежда малката църква на фона на залязващото лятно слънце...

А така изглежда малко след залеза...осветена от фенерче.

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!