Както вече стана дума в темата за Венеция, използваме удобството от пътуването с автомобил, за да избираме сами дестинациите си според времето, с което разполагаме. И така от Венеция прескачаме до Верона. Населението на града е малко над 250 000 души, разположен е на река Адидже в близост до езерото Лаго ди Гарда. Заради многобройните римски и средновековни паметници и исторически сгради Верона е включена в списъка на ЮНЕСКО.
Верона е административен център на провинция Верона, област Венето. Верона е известен със своето вино, както и като града на Ромео и Жулиета.
Веднага срещаме някой от основните и така характерни превозни средства за италианските градчета. В центъра на града забелязахме много велосипедисти, нещо рядко срещано по нашите ширини.
Сградата на общината.
Ето я и прочутата Арена Ди Верона (Arena di Verona). Амфитеатърът е построен през I век, много прилича на Колизеума в Рим и е третият по големина в римския свят след него и този в Капуа край Неапол. Тук също са се провеждали гладиаторски борби. Арената се използва и до ден днешен, но вече предимно за концерти, тук се провежда и прочутият летен оперен фестивал. Театърът побира до 22 000 души, което го прави най-големия оперен театър.
Амфитеатърът е запазен изненадващо добре, липсва само първоначалният трети сектор, разрушен от земетресение през 1183г.
Продължаваме разходката си по централната улица "Манцини", която е една от най-хубавите търговски улици в града.
От двете ни страни се редуват лъскави витрини на местни и световни модни марки.
Площад Ербе (Piazza delle Erbe)
Площадът представлява сърцето на средновековния град, тук е римският форум, оживен пазар с много приятни заведения, както и сгради от различни епохи, най-прочутата от които е Търговският дом (Casa dei mercanti), построен през 1301г. за стоково тържище и склад.
В центъра на площада се намира Капитело - трибуна с четири колони, от която са били огласявани средновековните укази, също и колоната ("берлина" или "позорният стълб"), на която са връзвали осъдените и са ги замеряли с гнили плодове.
В средата на площада се намира и красив фонтан, украсен с римска статуя, известна като "Веронската Богородица".
Църквата "Св. Анастасия" (Sant`Anastasia) - най-голямата църква във Верона, построена през 14 в. за доминиканците.
Замъкът Сан Пиетро (Castel San Pietro) на едноименния хълм, където по римско време е имало храм, свързан с римския театър.
Къщата на Жулиета (Casa di Giulietta).
В двора на къщата е трудно за влизане, тъй като този балкон е голяма атракция, а още по трудно се излиза - когато решихме да си тръгваме, трябваше да се преборим с прииждащите големи туристически групи.
Къщата безспорно притежава всички характеристики от пиесата на Шекспир, най-вече с това, че си има балкон, на който лесно можем да си представим шекспировата героиня, очакваща своя любим. Въпреки това тази сграда от 13 век е била просто странноприемница, а тук никога не е живяла някоя си Жулиета. Известно е, че за прототипи на героите на Шекспир са послужили двата рода Капело и Монтеки, които наистина са живели във Верона, но драматичната история на двамата влюбени си е чиста измислица. Това обаче в никакъв случай не пречи на безкрайните върволици от туристи, които се тълпят в градината на къщата и на емблематичния балкон и се редуват да се снимат със статуята на героинята.
Ето я и самата Жулиета. Този паметник беше много труден за заснемане без човешко присъствие, защото почти всеки посетител я прегръщаше за снимка. Беше необходимо изключително търпение, за да направя снимка само на паметника, чиято красота вече е значително помрачена от тази необяснима за мен традиция...
Тръгваме си от къщата на Жулиета и прекарваме остатъка от времето си във Верона по централните улици на града, като, разбира се, не пропускаме и да поседнем в едно от примамливите ресторантчета на площада на арената.
Подарък за веронци от Рим - статуя на символа на италианската столица Капитолийската вълчица с малките Ромул и Рем.
От Верона се насочваме към езерото Лаго ди Гарда (Lago di Garda), което на 20 км западно от града. По стечение на обстоятелствата се озоваваме в градчето Пескиера (Peschiera), въпреки че целта ни беше Симпионе. Имахме други планове - да се повозим на корабче по езерото между разположените на брега му градчета, но поради някои административни недоразумения плановете ни не се осъществиха точно в този си вид.... Остана в програмата за следващото ни посещение. Та ето и малко снимки от брега на езерото...
При тази обиколка се размечтах за подобна къща на брега на езерото...
И така, това беше от Верона и краткото ни посещение до Пескиера на брега на езерото Лаго ди Гарда. От тук се насочваме обратно към Венеция за опити за заснемане на Гранде Канал по залез.
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
Няма коментари:
Публикуване на коментар