Вече бяхме посещавали Рим, но един път далеч не е достатъчен и ето ни пак в тази посока! Първата задача след кацането ни на летище Фиумичино бе да открием апартамента си, да оставим багажа и да се втурнем из неповторимата атмосфера на римските улички и забележителности. Апартаментчето беше разположено на доста удобно място в близост до Ватикана, на пешеходно разстояние до почти всички забележителности на града, което ни осигури възможността да ги посещаваме по няколко пъти на ден (екстра, която едва ли някоя туристическа агенция предвижда в организираните си турове ...)
Първата ни разходка като японски туристи ни сблъска с група фенове на ретро VW...
Трафикът в Рим е изключително натоварен и най-удобният начин за придвижване е с мотори.
Паркомясто пред произведение на Ренесансовото изкуство.... Кой друг град може да предложи това?
И още мотори....
Нееее...., това не е Fiat 500, това е.... Ферари :-)
Тези чешмички, разположени по улици и площади, са част от водопроводната система на Древен Рим, водата е перфектна за пиене за разлика от течащата в жилищните сгради със съвременни водопроводи....
Вечеряйки в едно от заведенията на площад Campo dei Fiori, бяхме изненадани от произхода на тези чаши...
След вечеря, разбира се с традиционните пица и паста, се озовахме по залез на площад Навона
Ето ни и на площада пред Пантеона (сграда на има няма 2000 години).
Късно вечерта стигнахме и до фонтана Ди Треви, къде беше доста оживено и шумно и в същото време изключително приятно.
На прибиране късно вечер, по пътя към временния ни дом, не устояхме на изкушението да направим няколко нощни снимки покрай реката.
На следващата сутрин се изсипа хубав проливен дъжд с освежаваща римска градушка.
Посрещна ни огромна тълпа от хора около площад св. Петър - разбира се, традиционната седмична аудиенция на Папата....
Оказахме се от щастливците, видели папата, което е постижение с оглед тълпата и мерките за сигурност.
Пред замъка Сант` Анджело винаги срещаш артисти с изпълнения от всякакъв характер.
Тесни улички и китни площадчета в неподражаем италиански стил...
Регулировчиците по кръстовищата имаха доста нетипичен за нашата страна начин на управление на движението - свирят и размахват ръце хаотично, но изглежда безпроблемно разбираемо, защото трафикът си вървеше без затруднения...
Внушителната сграда на Върховния касационен съд, разположен на брега на Тибър.
След изкушаваща обиколка по магазините на Via del Corso стигнахме до Piazza del Popolo.
Италианците наистина разбират от коли ...
Piazza del Popolo, видян от парка на Вила Медичи
От Piazza del Popolo разходката ни продължи към площад Испания.
Естествено и това място е доста посещавано от туристи. Не знам дали има друга държава, в която можеш да се сблъскаш на едно място с представители на всички народи по света...
Дългоносият Пинокио като сувенирче за спомен от Вечния град...
Паметникът на Викторио Емануеле II на Piazza Venezia изглежда внушително и след броени минути се оказахме на върха му, наслаждавайки се на впечатляващи гледки към града. На покрива те качват с асансьор срещу 7 евро.
Гвардейците, пазещи вечния огън на незнайния воин.
Градът може да се разгледа доста по-бързо и без да хабите силите си да ходите пеша, с някой от тези открити панорамни автобуси например, но удоволствието едва ли е същото.
Ето ни и върху паметника, от където може да видите Колизеума, Римския форум, Пантеона, църквата Trinita del Monti над Площад Испания и купола на базиликата Свети Петър.
Един пернат турист се наслаждава заедно с нас на красивата гледка...
Стъпълата към площад Капитолия с известния музей и статуята на символа на Рим - Капитолийската вълчица
Вечерята, естествено, беше в Трастевере - квартал, известен с нощния си живот и вкусната храна.
От Трастевере пътят ни ни отведе до красивия парк Gianicolo, в който е издигнат паметник на националния герой на Италия Джузепе Гарибалди.
От терасата пред паметника се разкрива разкошна гледка към града...
Ден за Ватиканските музей. Един от най скъпите музей в Света с цена на билета 16 евро. В музеите на Ватикана няма да ви стигне един ден, за да се насладите на може би най-богата в света колекция от произведения на изкуството.
Кулминацията на обиколката е Сикстинската капела, която е забранена за снимане, а някои от по-нахалните посетители бяха изгонени и принудени от карабинерите да изтрият снимките си!
Ето я и монументалната вита стълба на Джузепе Момо, която при първото ни идване пропуснахме да видим.
След Ватиканските музей се заизкачвахме към Купола на Микеланджело, от който се разкрива невероятна гледка към площад св.Петър. Има два варианта да се качите горе: срещу 7 евро с асансьор и срещу 5 евро пеша по (по моите изчисления) 543 стъпала...
И малкото останал ви дъх след изкачването на стъпалата ще спре при тази гледка....
Вижда се и лабиринтът на Ватиканските музей и Сикстинската капела
На слизане от купола се окзоваваме в базиликата "Свети Петър", която и от вътре изглежда също толкова величествена, колкото и отвън.
Тук се съхранява, зад дебело непробиваемо стъкло, великолепната "Пиета" на Микеланджело...
На излизане няма как да пропуснем швейцарските гвардейци с неповторимите си униформи.
След като презаредихме с традиционната пица, разходката ни не спря и минахме отново по познатите места за няколко нощни снимки...
Рибно ресторантче в една от малките улички.
Bocca della verita` е изпитание за лъжците. Поверието гласи, че ако обичаш да послъгваш, ще бъдеш ухапан...
Поглед от Капитолийския хълм към Римския форум.
Лекият римски дъжд тази сутрин ни насочи към Капитолийския музей.
След Капитолийския музей целта беше Колизеумът и Римският форум.
Опашката от чакащи пред Колизеума е доста голяма, но ние се бяхме снабдили с карта Roma Pass и не се наложи да чакаме, за да влезем.
Римският форум преминахме на бегом, тъй като вече го бяхме разгледали подробно. Сега влязохме, за да видим нещата, които при предната ни обиколка бяха скрити за реставрация.
Отново дойде време за вечеря в италиански стил ... мамма мия!... нямаше как да не останем доволни ...
и разбира се за десерт тирамису...
Пътят ни към апартамента отново минава покрай някои от забележителностите.
Не пропуснахме да спазим традицията и да хвърлим по някоя монета във фонтана Ди Треви.
Неизбежно дойде и краят на това приключение, което може да наречем пътуване във времето. Никак не ни се тръгваше, но трябваше да кажем Arrividerci Roma! и да се качваме в самолета.
Ето ни вече над българска територия ...
Надявам се да имаме шанса отново да пътуваме назад във времето, като посетим отново този забележителен град.
