Язовир Батак е интересно, леснодостъпно и много красиво място, особено през зимния период. И така - ето ни вечерта на брега на язовира, с потракващи зъби и треперещи пръсти, с които се опитвахме да нагласим фотоапратите с надеждата да се зарадваме с някоя сполучлива снимка. Тъмно е и насочваме обективите към островчето вътре в язовира, поне предполагам, че са насочени натам, тъй като не виждаме нищо... Обгърнати сме от мрак, тишина и ясно небе, обсипано с безброй звезди.
Светлините на гр. Пещера успяват да откраднат част от блясъка на звездите...
По план на следващия ден трябваше да дойдем на снимки по изгрев, но и този изгрев проспахме... Разходихме се отново покрай язовира през деня обаче и независимо, че по това време светлината не е подходяща за заснемането на впечатляващи снимки, се отбихме за някой кадър, но най-вече, за да се насладим на красивата картина, която е нарисувала природата в изкуственото езеро.
Преди година язовирът беше покрит с дебел лед, по който се разходихме до островчето. Този път ледът не беше обхванал целия язовир и щом стъпих върху него, започна да се пропуква...
Напускаме зимната приказка на язовира, за да се върнем пак напролет и да го снимаме и в зелената му окраска... И този път по изгрев...
