След круиза до седемте острова следва посещение на остров Корфу, вторият по големина от групата на йонииските острови и апетитен залък за много нации, които са се съревновавали за надмощие върху острова през годините. Корфу е бил владение на римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия, Англия.
Това е фериботът "Св. Панталеймон", който очакваме на пристанището в Игуменица, за да ни отведе до столицата на Корфу - град Керкира (това всъщност е гръцкото наименование на самия остров, "Корфу" идва от италиански).
Достигайки гр. Керкира, разбрах какъв искам да стана като порасна - капитан на кораб от тези на долната снимка...
Слизаме на пристанището от ферибота, който за разлика от корабчето, с което обикаляхме предния ден, се оказа доста по-устойчив на вълните.
Първа точка от посещението на град Керкира е Дворецът Ахилион на австрийската императрица Елизабет Баварска (Сиси).
Всички часовници в двореца са без стрелки, тъй като според суетната Сиси така времето няма да тече за нея и легендарната й красота няма да повехне.
Паметник на Ахил, чието име носи и дворецът. Императрицата е била голям почитател на древрогръцкия герой.
И не само на Ахил - Сиси е отредила значително място в двореца на героите от древногръция епос.
Зад тези колони се намира балната зала. По-късно е използвана за казино, тук е сниман един от филмите от поредицата за Джеймс Бонд.
На входа на двореца ни посреща статуя на самата Сиси в естествен ръст.
Пътят ни продължава по пътеките на града...
Летището на остров Корфу има уникално разположение: единият край
на пистата е непосредствено до морето, а другият достига до улица, от която го разделя телена ограда. За да се осигури достатъчно място за пистата за излитане и кацане, е било необходимо да се насипва земна маса в залива. Очевидно това не е било достатъчно, защото казват, че понякога се налага телената ограда да се премести и пътят да се използва за продължение да пистата.
Малкото островче е т.нар. "Миши остров" или Понтикониси, а бялата сграда преди него - манастирът Влачерна. Името на острова идвало от приликата му с малко мишле, която обаче може да забележите само ако го гледате отвисоко.
Продължаваме престоя си в старата част на града.
Тази улица (на която не помня името) е била зона, в която е можело да се разхождат само
венецианци, а в ден днешен и ние имаме тази чест.
Уличките са много тесни, с интересни сгради с архитектура и облик, силно повлияни от времето на италианското присъствие на острова.
Двореца на "Св. Михайл и Св. Георги" - нарича се така, тъй като е ползван за седалище на рицарите на ордена на "Св. Михаил и Св. Георги". Използван е също като резиденция на британския комисар и като лятна резиденция на гръцкото кралско семейство.
Дворецът днес е музей за азиатски изкуства.
Верен на своята мания, не пропускам да снимам всяка Веспа, която срещна....
И от този ъгъл....
Старата крепост на остров Корфу.
Времето ни за престой и разглеждане на гр. Керкира отново изтече неусетно и ето ни отново по обратния път към Игуменица с ферибота.
По време на почивката правим опити за нощни снимки.
Докато си експериментирахме с фотоапратите, на отсрещния бряг над континента изглежда се заформяше буря...
Посрещане на изгрева.
На почивка сме и ранното ставане е изключително мъчително, но трябваше да си направим Септември морнинг и да посрещнем
изгрева, който действа наистина ободряващо.
Лека разходка до пристанищното градче Нидри.
По крайбрежната ивица на градчето има много приятни ресторанти и кафенета.
В обобщение се оказа, че почивката в Гърция определено не е зле. Чисти плажове,
кристална морска вода, вкусна храна, спокойствие, без нахални тълпи и чалга, пренебрежимо малко по-скъпо сравнено с нашето съсипано черноморие - какво повече му трябва на човек...
С
нимките от блога са авторски, не претендират за
невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.
Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще
бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
