Велико Търново

Безспорно е, че си имаме много хубави градчета, но един от най-интересните и привлекателни сред тях, с богато културно и историческо наследство, е Велико Търново. Градът, силно свързан с българската история, е известна туристическа дестинация, както за българи, така и за много чужденци. Велико Търново е известен като старата столица на България. Бил е столица на Втората българска държава и на Княжество България. Средновековното му име е Търновград, което постепенно се променя на Търново. "Велико" е добавено към името през 1963 година в чест на славната история на града.

Градът е интересен за разглеждане и снимане. Задължителна е разходката по характерните му  стръмни улички, обикалянето на които ви поддържа в добра физическа форма, а ако решите да си направите почивка, има достатъчно заведения с вкусна храна хубави гледки.

Нашата разходка започва от музея "Възраждане и Учредително събрание". Сградата е архитектурен паметник, построен от Кольо Фичето през 1872г.  Сградата има какво да разкаже за близо 150 години съществуване. В нея през 1872г. е разпитван Васил Левски, през 1876г. са съдени организатори на Априлското въстание, през 1877г. търновци посрещат руските освободителни войски,  в периода от 1878-1878г е била градска община. В тази сграда през 1879г. Учредителното събрание изработва и приема Търновската конституция. От 17 април до 26 юни 1879 г. тук заседава първото Велико народно събрание, което избира Александър Батемберг за княз на България. В тази сграда на 27.06.1884г. се открива четвърто обикновено народно събрание, през 1885г.  Александър I признава съединението на Княжество България с Източна Румелия, а през 1990г. е открито седмото Велико народно събрание. Сградата е музей от 1885г.

Започваме обход из уличките на старата столица...

Градът до голяма степен е запазил автентичната си архитектура и характерните тесни, калдаръмени улички. През делничните дни ни се струва доста празен, но през почивните и празнични дни животът в града кипи, пълно е с тълпи от туристи, а паркирането е изключително трудна задача.

Излизаме на ул. "Стефан Стамболов", където се намира запомнящата се сграда на старата централна поща.

Паметник на Стефан Стамболов.

Продължавайки по улицата, се озоваваме на една от няколкото тераси, които предлагат панорамни гледки към града.

В обектива ни попадат държавната художествена галерия "Борис Денев"(вляво), паметникът на Асеневци (център) и виещата се през града река Янтра

Няма как, насочваме се натам, за да разгледаме по-отблизо.

Ето ни до паметника на Асеневици, построен през 1985г  в чест на 800 годишнината от избухването на въстанието срещу Византийската империя и посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. В средата се издига меч, символизиращ мощта и възхода на средновековна България.

Царете ...
Цар Иван Асен II.

Цар Петър.

Цар Асен.

Цар Калоян.

В центъра, между конниците, под дръжката на меча има статуя на Орантата - небесната майка, която създава и пази живота.

Пренасяме се на хълма Царевец, който е и архитектурен резерват със собствена дълга история.

Най-ранните следи от живот на хълма са от 3000г пр. Хр. 

Разходката ни в крепостта е пътуване назад във времето, когато е била най-важният център на Второто българско царство. През 1185 година Търново е обявено за столица и на хълма започва да тече политически, икономически и културен живот.  Разкопките разкриват над 470 жилищни постройки, 23 храма, 4 манастира.

В централната част на комплекса се намира Дворецът, обграден от каменна стена с бойни кули. Дворецът разполага с царски покой и дворцова църква и е построен от Иван Александър около 1360г.

Достигаме и Патриаршеската църква на крепостта Царевец.  Намира в най-високата част на хълма и е построена върху основите на раннохристиянска църква от края на V век. Сградата, която виждаме, е възстановена на базата на археологически проучвания, средновековни документи и общественото обсъждане на направените макети.Тъй като Патриаршеската църква е възстановена, тя не е украсена според цървконите канони. Украсата и от вътре е заслуга на Теофан Сокеров.

Никак не е случайно, че попадаме пред един от символите на града - Къщата с маймунката, проект на майстора Кольо Фичето, завършена 1849 година.

Фигурката, от която идва наименованието на къщата.

От къщата с маймунката се озоваваме в архитектуро-етнографския комплекс "Самодивката чаршия", където се редуват дюканчета, занаятчийски магазинчета и антикварни магазини.

Чаршията е възникнала през 60 те години на XIX век и се превърнала в централно пазарско място на старата столица, където много занаятчии отворили дюкани.  Днес много от традициите в занаятчийството по Чаршията са запазени, майсторите в дюканчетата използват стари техники и инструменти в занаятите си.

Обещавам друг път да отделим повече време на занаятчийте и кулинарните изкушения от Чаршията, защото вече се стъмва и идва момента за уникалното светлинно шоу на хълма Царевец.

Шоуто "Звук и светлина" е показазано за първи път през 1985 г. на честванията на 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър. Цветовете, в които се оцветява крепостта, символизират етапи от развитието на Второто българско царство.

За светлинната програма вечерта из хълма са разположени 2400 прожектора и около 630 км кабели, но сме длъжни да проверим какво би ни предоставила и природата в ранните утрини...

Изгрев над хълма Трапезица.

Трапезица е втората крепост на вътрешния град на средновековен Търновград. Намира се северозападно от Царевец, на десния бряг на река Янтра. Крепостта е заобиколена от река,  била е оградена с висока стена и бойни кули, а при разкопки са открити основите на 17 църкви.

Манастирите
Пътуването ни в Търново не приключва, в района има и няколко манастира, които трябва задължително да бъдат посетени.

Най-големият от великотърновските и четвърти в страната е Преображенският манастир "Свето Преображение", основан през 14 век. Сегашните постройки са от 19 ти век и са завършени от майстор Кольо Фичето. Забелязва се приликата на фасадата  на манастира с къщата с маймунката.

И ето ни в двора на манастира.

През 1861г. Кольо Фичето изгражда камбанарията с часовника, а църквата е завършена през 1863г. Стенописите и украсите на църквата са довършени през 1849-1851г. и са дело на  художника Захарий Зограф.

През 1991г. голямо свличане на камъни от скалите над манастира разрушава монашеските килии, а огромно парче скала се търкаля към църквата... Преди да я достигне, се разцепва на две, като я заобикаля, без да я увреди. 

Стенописът "Колелото на живота" от Захарий Зограф.

Страхотната гледка от камбанарията с часовника.

По време на Руско-турската осовбодителна война (1877-1878г.) манастирът е превърнат във Военна болница. След освобождението, в знак на благодарност, руските воини подаряват на манастира камбаните, полиелеите и богослужебни книги за църквата.

Разглеждайки околността от Преображенския манастир, откриваме гред голямата гора и под огромни скали манастира "Света Троица".  Решаваме да посетим и него. 

В скалите над манастира има пещери, които в Средновековието са били пригодени за килии и параклиси.

Църквата е изградена през 1847г. от майстор Кольо Фичето, а стенописите са на Захарий Зограф. През 1913г. църквата е разрушена от земетресение и възстановена през 1927 г.

Достигайки портата на Патриаршеския манастир "Света Троца", се оказва, че сме избрали неподходящ ден за посещение. тъй като в понеделник манастирът е затворен за посетители и тук приклюва Великотърновското ни пътешествие.

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!