понеделник, 28 септември 2015 г.

Бурано

Остров Бурано (Isola di Burano).
По време на разходката си във Венеция няма как да не отделим и няколко часа за малкото и красиво островче Бурано. Намираме спирката на вапорето, което ни е нужно, взимаме си билети и отплаваме. 

До целта ни, която също е разположена във Венецианската лагуна и се намира на 7 км от Венеция, има няколко спирки и пътуваме около 40 минути.
Ето го и него - малкото и цветно островче е вече на хоризонта, вижда се и един от символите на Бурано - наклонената камбанария на църквата Сан Мартино, а вапорето се е насочило към пристанището му, за да ни остави и да продължи по маршрута си към остров Мурано и обратно към Венеция.


Това е спирката на вапорето, от която слизаме и започваме разходката си между малките симпатични къщурки на острова, които са плътно прилепени една до друга и боядисани в различни свежи цветове, а човек има усещането, че е попаднал в приказка.

Бурано донякъде прилича на Венеция по това, че е изграден върху група от островчета, свързани по между си с малки мостчета.






Ако се питате защо къщите на остров Бурано са боядисани в различни и ярки цветове, ще откриете отговора в Средновековието, когато  Бурано е бил  (и все още е) рибарско селище и в мъглата било по-лесно на рибарите да откриват домовете си. Ако някой има намерение да смени цвета на къщата си, трябва да подаде молба до общината, която трябва да разреши, както и да определи в какви цветове може да бъде боядисана съответната къща.


Конкретният цвят се дава на семейството, а не на къщата. Ако една къща бъде продадена от една на друга фамилия, следва и смяна на цвета. Общината определя и нюансите, за да се знае кое поколение от съответния род живее там.











Основният транспорт са лодките, на всяка къща е разрешено да има по една лодка, която трябва да бъде спряна пред нея. Собствениците им са боядисали дървените греди, за които завързват лодките, и никой няма право да паркира на чуждо място.





Докато се наслаждавах на шарената панорама, виковете на малка група местни малчугани привлякоха вниманието ми. Децата караха колело по тесните улички, гонеха се по мостчетата и ми припомниха за моето детство, когато се забавлявахме истински без мобилни телефони и интернет. Бурано е населяван от около 4000 души, а благодарение на отдалечеността си от Венеция не е претъпкан с туристи и е изключително спокойно. В местните ресторантчета може да пробвате класическите пица и паста, но има и голямо разнообразие от пресни морски деликатеси.












 


















След няколкочасова разходка и заснемането на почти всички къщи в  приятното, тихо и чисто рибарско градче Бурано, отново сме във вапорето и се връщаме към доста по-оживената Венеция. Пътят ни минава покрай островче с голяма разрушена постройка и покрай остров Мурано. Тях нямахме време да разгледаме, ще ги включим в програмата си следващия път.


Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!