Боянският водопад със сигурност е местенце, гарантиращо приятна разходка. Хубавото е, че е близо до София и не изисква време и ресурси. Една такава лека разходка (зависи от къде тръгвате) винаги действа доста разтоварващо. Времето в деня, който избрахме, се оказа приятно и от многобройните автомобили по пътя към Златни мостове разбрахме, че снимките без хора ще са трудна задача. Това далеч не беше единственият проблем. Силният ватър от предните дни се беше погрижил да свали голяма част от листата на дърветата, като бяха образували коварна хлъзгава "настилка" по пътеките на Витоша. Спускането от хижа "Момина скала" към водопада ставаше бавно и с повишено внимание поради опасността от доста по-бързо, но не дотам приятно пристигане до крайната точка.
Достигнахме водопада в късния следобед. Оказа се печелившата стратегия. Повечето хора вече поемаха по обратния път. Това улесни донякъде снимането. И се започна - снимах го този водопад от всички достъпни позиции и ъгли. Бяха ми услужили с един поляризационен филтър за тест.
След направените шедьоври ни чакаше леко изкачване по обратния път.
Ето как изглежда и пътечката, по която вече се прибираме.
Когато стигнахме при хижа "Момина скала", голямата поляна, която по-рано през деня беше пренаселена, сега пустееше, а последните лъчи на залязващото слънце осветяваха най-високите клони на брезите.
Традицията повелява при всяко минаване по пътя до Златните мостове да спра и да щракна тази къщурка. Но се оказа, че си нямам нейна зимна снимка и очаквам с нетърпение зимата, за да поправя този пропуск.
За днес приключваме и си тръгваме, а за следващото ни идване сме си поръчали сняг...
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
Няма коментари:
Публикуване на коментар