Връх Мусала

Тази година нямам много разходки в планините и вече нямах търпение да си раздвижа старите кокали до връх Мусала.

Връх Мусала е най-високият в България, както и на Балкансия полуостров, със своите 2925.4 метра.

Ако искате да изкачите върха в хубаво време, подходящ за целта е месец август.

Обаждам се на приятели за компания към върха, организираме се и без да е планирано, отново уцелваме празника на планината. Отиваме към лифта в Боровец, който ще ни отведе до връх Ястебец, и леко ни шокира насъбралата се тълпа пред входа му. При предходните ни изкачвания на Мусала също имаше много хора, но този път сякаш присъствахме на опит за отбелязване рекорд на Гинес за групово изкачване на върха. Нареждаме се на огромната опашка и чакаме реда си да се качим в гондолата. Но добрата компания и вълнението от предстоящото изкачване ни не позволяват да усетим как минава времето и ето ни - вече се носим към връх Ястребец между и над върховете на боровете от вековната гора.

След около 30 минути в гондолата слизаме на високия 2 369 мерта връх Ястребец. Оттук се радваме за кратко на хубавата гледка към гр. Самоков и яз. Искър и тръгваме към основната ни цел.

Времето е много подходящо за такава разходка, има и малко облаци, окупирали най-високия ни връх.

Един от ски-лифтовете - районът е известен зимен курорт с доста писти.

От Ястребец до хижа Мусала маршрутът не е никак тежък, стига се за около час.

Преминаваме покрай хижа Мусала, която е разположена на брега на едно от Мусаленските езера. А знаете ли, че Мусаленските езера са седем на брой? Също както Седемте рилски езера :-)
Дотук нямаше стръмни участъци, но вече градусът на наклона се променя и започваме да се потим по-сериозно.

А тук вече пътеката към върха се стеснява и както се вижда от снимките, попадаме в сериозно човекозадръстване. От една страна е хубаво, че толкова много хора са решили да се разтоварят от сивото ежедневие в града с разходка в планината, но от друга страна се губи характерният й чар и атмосфера, а усещането е подобно на това в някой мол или в кафенето на някоя централна градска улица.

Изкачвайки се нагоре, гледките стават все по-красиви, но усещаме сериозно захлаждане и се налага да сложим по още една връхна дреха. На някой места под Трионите, които свързват връх Мусала с връх Малка Мусала, има снежни преспи. 

На долната снимка се вижда Леденото езеро, заслон Еверест и голямата тълпа, мотивирана да покори върха в този ден. Това е естествено, тъй като времето през годината за изкачване на най-високият връх в България с маратонки е доста ограничено.

Малко след заслона има два варианта за продължаване на горе. Единият е по зимния маршрут - този с въжето и пилоните, а вторият е летния маршрут. Уважих и двата  - нагоре се изкачих по летния и с спуснах обратно по зимния.

Ето ни вече на върха, където отново има опашка, подобна на тази долу при лифта в Боровец, но този път почти всички се редяха на опашка за снимка на най-високата точка в страната ни.
Следват кадри от върха и пейзажа около него...

Каменната постройка на върха е Метеорологична станция, открита на 2 октомври 1932 година, а синята е Базова екологична обсерватория "Мусала".

От върха се виждат ясно и Маричините езера, които по принцип са четири, но две от тях през лятото пресъхват. На снимките може да видите второто (2374 м н.в.) и третото (2367 м н.в.) езера. От тях води началото си река Тиха Марица, която заедно с река Права Марица образуват началото на река Марица. Река Марица е дълга 472 км и е най-дългата река на Балканския полуостров.

Виждаме и язовир Бели Искър. Намира се на около 1900 метра надморска височина и е завършен през 1945 година.

Няколко кадъра на слизане през зимния маршрут, от които се вижда почти целият изминат път. GPS-ът показа, че разстоянието от лифта до върха по нормалния маршрут е  6,3 км в едната посока, което изминахме за около три часа.

Пейзажът е доста каменист, което е очаквано, имайки предвид, че растителността на тази височина е доста ограничена, а ние имаме усещането, че се намираме на друга планета...

Езерото пред хижа Мусала, а зад него се издига връх Иречек с височина 2852 метра, третият по височина връх в планината.

Част от компанията ми е вигнала значително темпото по пътя към лифта и  трудно успявам да ги настигна...

Това бе всичко от нашата рилска разходка, след която сме изключително доволни, макар и леко изморени...

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!