Гърция част втора

След круиза до седемте острова следва посещение на остров Корфу, вторият по големина от групата на йонииските острови и апетитен залък за много нации, които са се съревновавали за надмощие върху острова през годините. Корфу е бил владение на римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия, Англия.

Това е фериботът "Св. Панталеймон", който очакваме на пристанището в Игуменица, за да ни отведе до столицата на Корфу - град Керкира (това всъщност е гръцкото наименование на самия остров, "Корфу" идва от италиански).

Достигайки гр. Керкира, разбрах какъв искам да стана като порасна - капитан на кораб от тези на долната снимка...

Слизаме на пристанището от ферибота, който за разлика от корабчето, с което обикаляхме предния ден, се оказа доста по-устойчив на вълните.

Първа точка от посещението на град Керкира е Дворецът Ахилион на австрийската императрица Елизабет Баварска (Сиси).

Всички часовници в двореца са без стрелки, тъй като според суетната Сиси така времето няма да тече за нея и легендарната й красота няма да повехне.

Паметник на Ахил, чието име носи и дворецът. Императрицата е била голям почитател на древрогръцкия герой.

И не само на Ахил - Сиси е отредила значително място в двореца на героите от древногръция епос.

Зад тези колони се намира балната зала. По-късно е използвана за казино, тук е сниман един от филмите от поредицата за Джеймс Бонд.

На входа на двореца ни посреща статуя на самата Сиси в естествен ръст.

Пътят ни продължава по пътеките на града...

Летището на остров Корфу има уникално разположение: единият край на пистата е непосредствено до морето, а другият достига до улица, от която го разделя телена ограда. За да се осигури достатъчно място за пистата за излитане и кацане, е било необходимо да се насипва земна маса в залива. Очевидно това не е било достатъчно, защото казват, че понякога се налага телената ограда да се премести и пътят да се използва за продължение да пистата.

Малкото островче е т.нар. "Миши остров" или Понтикониси, а бялата сграда преди него - манастирът Влачерна. Името на острова идвало от приликата му с малко мишле, която обаче може да забележите само ако го гледате отвисоко.

Продължаваме престоя си в старата част на града.

Тази улица (на която не помня името) е била зона, в която е можело да се разхождат само венецианци, а в ден днешен и ние имаме тази чест.

Уличките са много тесни, с интересни сгради с архитектура и облик, силно повлияни от времето на италианското присъствие на острова.

Двореца на "Св. Михайл и Св. Георги" - нарича се така, тъй като е ползван за седалище на рицарите на ордена на "Св. Михаил и Св. Георги". Използван е също като резиденция на британския комисар и като лятна резиденция на гръцкото кралско семейство. 

Дворецът днес е музей за азиатски изкуства.

 Верен на своята мания, не пропускам да снимам всяка Веспа, която срещна....

И от този ъгъл....

Старата крепост на остров Корфу.

Времето ни за престой и разглеждане на гр. Керкира отново изтече неусетно и ето ни отново по обратния път към Игуменица с ферибота.

По време на почивката правим опити за нощни снимки.

Докато си експериментирахме с фотоапратите, на  отсрещния бряг над континента изглежда се заформяше буря...

Посрещане на изгрева.

На почивка сме и ранното ставане е изключително мъчително, но трябваше да си направим Септември морнинг и да посрещнем изгрева, който действа наистина ободряващо.

Лека разходка до пристанищното градче Нидри.

По крайбрежната ивица на градчето има много приятни ресторанти и кафенета.

В обобщение се оказа, че почивката в Гърция определено не е зле. Чисти плажове, кристална морска вода, вкусна храна, спокойствие, без нахални тълпи и чалга, пренебрежимо малко по-скъпо сравнено с нашето съсипано черноморие - какво повече му трябва на човек...

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!