Почивен ден. Ясно е, че тези дестинации трябва да бъдат посещавани в делничен ден, ако искаме да се насладим пълноценно, да избегнем тълпите от туристи и да направим някоя и друга свестна снимка. Делничен ден на разположение обаче нямаме, затова пътуваме в този почивен ден към целите с надеждата да няма много хора понеже България чества своята Независимост и празничната дестинация би трябвало да е град Велико Търново.
Въоръжени с фотоапарати, пристигаме до Деветашката пещера. Знам, че вече можем да минем по новия мост над река Осъм, направен за заснемането на филма "Непобедимите" със Силвестър Сталоун и компания. Преди моста ни посреща един господин, настанен в каса-фургон, на който плащаме билетче от 3 лева на човек (преди 3-4 години нямаше такива такси, но щом е за поддръжката на пещерата, нека има). Влизаме през входа на пещерата и се сблъскваме с дървени ограждения, които я опасват цялата, а за какво служат не е ясно. Вероятно ограничават достъпа от съображения за сигурност или за да не се смущава колонията от над 35 000 прилепи, които са я избрали за свое убежище, или и двете.
Влизащите през входа на пещерата новодошли посетители изглеждат наистина миниатюрни.
Пещерата е била използвана от военните и може би ако се намираше в Русия или Северна Корея, все още щеше да има същото значение и да се използва като бункер или площадка за изтрелване на балистични ракети.
Пренасяме се при Крушунските водопади. Тук и преди години си имаше такса за посещение, само че зоната за таксуване е преместена малко по-далеч от водопадите, в началото на паркинга, за да се направи място, разбира се, на сергиите за сувенири, павилионите за скара, бира и кебапчета и пр. забавления за "ценителите на природата". Деветашката пещера нямаше много посетители, но тук си беше лудница. Скарите на барбекютата пушеха с пълна пара, имаше много хора, по тесните пътеки и мостчета покрай водопадите беше трудно за придвижване сред безкрайната върволица от разминаващи се нагоре и надолу туристи.
Може би след павилионите за скара и бира, е нужна нова инвестиция - за светофари, които да регулират пешеходното движение. Снимки е трудно да се правят поради стремежа на множеството хора да се снимат сами с телефоните си пред интересните каскади или пък да си правят обща снимка с цялата минаваща тълпа. А пък ние ентусиастите сме помъкнали фотоапрати и стативи в тази навалица и при тази лоша светлина. Често се питах за какво ли ми е статив, след като трудно намираш място, където да застанеш, а какво остава да намериш място за статива, при това такова, на което няма опасност някой минувач да го ритне и да го запрати заедно с фотоапарата направо във водопадите.
Изключително ценен, но твърде кратък момент без туристи...
След водопадите пътят ни минава през града на люляците - Ловеч. И тук спираме за кратка разходка. Градът изглеждаше или опустял, или спокоен, не съм сигурен кое от двете е по-подходящо. В ярък констраст с тълпата при водопадите, тук по улиците имаше малко хора.
Качихме се до хълма с паметника на Левски и Ловешката крепост.
Хвърляйки поглед към града виждаме, че прогнозите на синоптиците май ще се окажат верни и тръгваме без повече да се бавим към колата.
Ето го и прочутия покрит мост на известния български архитект и строител Уста Кольо Фичето (Никола Фичев).
Някоя друга снимка от идеалния център на Ловеч.
Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!
Няма коментари:
Публикуване на коментар